25 ago 2011, 19:16

Без смисъл 

  Poesía » De amor
793 0 3

Звучат в главата ми думите:

„Това е краят, скъпа,  приеми го.”

Във времето бавно, мъчително

дните в тъмнина умираха безславно,

а нощите беззвездни изгаряха безпомощно.

 

Минаха години и ти се появи отново.

Пред мен застана, разтуптян от чувство,

незнайно откъде с любов пленено

и с уплаха, трепереща изрече бавно:

„Обичам те! Нека продължим, краят беше минало.”

 

Думите се разбиха безсмислено  

и попадаха около мен безлично,

излишни, празни  и самотно болни,

ненужно готови, разсъблечени

в позор и срам, на съжаление обречени.

© Ирена Дочева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??