25.08.2011 г., 19:16 ч.

Без смисъл 

  Поезия » Любовна
689 0 3

Звучат в главата ми думите:

„Това е краят, скъпа,  приеми го.”

Във времето бавно, мъчително

дните в тъмнина умираха безславно,

а нощите беззвездни изгаряха безпомощно.

 

Минаха години и ти се появи отново.

Пред мен застана, разтуптян от чувство,

незнайно откъде с любов пленено

и с уплаха, трепереща изрече бавно:

„Обичам те! Нека продължим, краят беше минало.”

 

Думите се разбиха безсмислено  

и попадаха около мен безлично,

излишни, празни  и самотно болни,

ненужно готови, разсъблечени

в позор и срам, на съжаление обречени.

© Ирена Дочева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??