Без смисъл
Звучат в главата ми думите:
„Това е краят, скъпа, приеми го.”
Във времето бавно, мъчително
дните в тъмнина умираха безславно,
а нощите беззвездни изгаряха безпомощно.
Минаха години и ти се появи отново.
Пред мен застана, разтуптян от чувство,
незнайно откъде с любов пленено
и с уплаха, трепереща изрече бавно:
„Обичам те! Нека продължим, краят беше минало.”
Думите се разбиха безсмислено
и попадаха около мен безлично,
излишни, празни и самотно болни,
ненужно готови, разсъблечени
в позор и срам, на съжаление обречени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Дочева Всички права запазени
