23 abr 2009, 8:22

Без светлини

  Poesía » Otra
644 0 0

(дует с Красимира Колева)

 

Аз мразя цветовете на дните,
моето съществуване тук и сега
е, когато изчезнат светлините
и очите ми докоснат този мрак.

В мрака мога да се скрия спокойно,
в царството на мислите да се потопя,
без да се тревожа дали е достойно,
свободно и леко ще искам да изгоря.

И без звезди, там горе в небето,
аз искам една тъмна нощна почивка.
Да усетя, всичко що е в сърцето
и което наистина ми носи усмивка.

Да се гмурна после сред сълзите
на душата си за страха да разкажа.
Само  мислите ми да виждат очите
на себе си, че съм силна да докажа.

Аз в пустотата на сенките крача.
Виждам своите отраженията в тъмното.
Не искам да знам, какво тук значи
моето сърце да чувства от отвъдното.

Така през нищото мога дълго да вървя,
да се пречистя от всичко грозно и сиво.
Без да давам обяснения, нито да мълвя,
за да открия после в мен нещо красиво...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...