23.04.2009 г., 8:22

Без светлини

640 0 0

(дует с Красимира Колева)

 

Аз мразя цветовете на дните,
моето съществуване тук и сега
е, когато изчезнат светлините
и очите ми докоснат този мрак.

В мрака мога да се скрия спокойно,
в царството на мислите да се потопя,
без да се тревожа дали е достойно,
свободно и леко ще искам да изгоря.

И без звезди, там горе в небето,
аз искам една тъмна нощна почивка.
Да усетя, всичко що е в сърцето
и което наистина ми носи усмивка.

Да се гмурна после сред сълзите
на душата си за страха да разкажа.
Само  мислите ми да виждат очите
на себе си, че съм силна да докажа.

Аз в пустотата на сенките крача.
Виждам своите отраженията в тъмното.
Не искам да знам, какво тук значи
моето сърце да чувства от отвъдното.

Така през нищото мога дълго да вървя,
да се пречистя от всичко грозно и сиво.
Без да давам обяснения, нито да мълвя,
за да открия после в мен нещо красиво...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...