23.04.2009 г., 8:22

Без светлини

643 0 0

(дует с Красимира Колева)

 

Аз мразя цветовете на дните,
моето съществуване тук и сега
е, когато изчезнат светлините
и очите ми докоснат този мрак.

В мрака мога да се скрия спокойно,
в царството на мислите да се потопя,
без да се тревожа дали е достойно,
свободно и леко ще искам да изгоря.

И без звезди, там горе в небето,
аз искам една тъмна нощна почивка.
Да усетя, всичко що е в сърцето
и което наистина ми носи усмивка.

Да се гмурна после сред сълзите
на душата си за страха да разкажа.
Само  мислите ми да виждат очите
на себе си, че съм силна да докажа.

Аз в пустотата на сенките крача.
Виждам своите отраженията в тъмното.
Не искам да знам, какво тук значи
моето сърце да чувства от отвъдното.

Така през нищото мога дълго да вървя,
да се пречистя от всичко грозно и сиво.
Без да давам обяснения, нито да мълвя,
за да открия после в мен нещо красиво...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...