Apr 23, 2009, 8:22 AM

Без светлини

  Poetry » Other
642 0 0

(дует с Красимира Колева)

 

Аз мразя цветовете на дните,
моето съществуване тук и сега
е, когато изчезнат светлините
и очите ми докоснат този мрак.

В мрака мога да се скрия спокойно,
в царството на мислите да се потопя,
без да се тревожа дали е достойно,
свободно и леко ще искам да изгоря.

И без звезди, там горе в небето,
аз искам една тъмна нощна почивка.
Да усетя, всичко що е в сърцето
и което наистина ми носи усмивка.

Да се гмурна после сред сълзите
на душата си за страха да разкажа.
Само  мислите ми да виждат очите
на себе си, че съм силна да докажа.

Аз в пустотата на сенките крача.
Виждам своите отраженията в тъмното.
Не искам да знам, какво тук значи
моето сърце да чувства от отвъдното.

Така през нищото мога дълго да вървя,
да се пречистя от всичко грозно и сиво.
Без да давам обяснения, нито да мълвя,
за да открия после в мен нещо красиво...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...