7 may 2021, 23:25

Без сълзи

  Poesía
397 0 0

 

Вече не плача...

Нямам сълзи

Изплаках ли ги

Пресуших ли ги

Не зная,...

но вече не плача...

А когато плача,

дори и не зная

Реките сякаш потичат сами...

Дори и не хлипам...

Те просто сами, беззвучно текат...

Сърцето дори,

не е същото...

Вкамени се...

Сигурно вече имам

каменно сърце...

Нямаше алтернатива...

или това...или...

разбито и разпиляно

на милиони, милиони,

парченца сърце...

Как така ли?

Ами ей така!...

Става бавно...

Ти дори не усещаш...

Понасяш удар след удар...

Болка, след болка...и

един ден се събуждаш

с пресхнали сълзи

и вкаменено сърце...

Гледаш на себе си,

отвън...като на черупка...

Отломка някаква

останала от теб...

Гледаш и не се познаваш...

И така...като мумия съществуваш

Безчувствен, претръпнал...

Изгубен...

Докато,

върху тебе не капне

Жива вода...

Сълза от човек,

с туптящо за теб сърце...

Valentina Mitova

06/05/2021

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...