Кiara (Киара)
182 300
2 may 2006, 0:57

Без сърце 

  Poesía
732 0 4

                                   

И раната закривам с длан,

навремето било е там сърцето.

Навремето,когато те обичах

и мислех че ще бъде вечно.

Протягам своята ръка

за да уловя мигът,

но споменът ти носи само болка.

Горко на тази моя мъничка душа,

тъй жалка и нищожна.

И ето спря да ме боли,

и ударите намаляха.

Забравих всичко,

теб дори,

а искаше ми се поне

едната нежност да запазя.

Но своето сърце на тебе подарих

без него аз не зная как да плача.

Без топлината във гърдите ми

позната ми е само самотата.

© Киара Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??