Без сърце
И раната закривам с длан,
навремето било е там сърцето.
Навремето,когато те обичах
и мислех че ще бъде вечно.
Протягам своята ръка
за да уловя мигът,
но споменът ти носи само болка.
Горко на тази моя мъничка душа,
тъй жалка и нищожна.
И ето спря да ме боли,
и ударите намаляха.
Забравих всичко,
теб дори,
а искаше ми се поне
едната нежност да запазя.
Но своето сърце на тебе подарих
без него аз не зная как да плача.
Без топлината във гърдите ми
позната ми е само самотата.
© Киара All rights reserved.
