Кiara (Киара)
182 300
2.05.2006 г., 0:57 ч.

Без сърце 

  Поезия
731 0 4

                                   

И раната закривам с длан,

навремето било е там сърцето.

Навремето,когато те обичах

и мислех че ще бъде вечно.

Протягам своята ръка

за да уловя мигът,

но споменът ти носи само болка.

Горко на тази моя мъничка душа,

тъй жалка и нищожна.

И ето спря да ме боли,

и ударите намаляха.

Забравих всичко,

теб дори,

а искаше ми се поне

едната нежност да запазя.

Но своето сърце на тебе подарих

без него аз не зная как да плача.

Без топлината във гърдите ми

позната ми е само самотата.

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??