Без сърце

2.05.2006 г., 0:57 ч.

Поезия

816 0 4

И раната закривам с длан,
навремето било е там сърцето.
Навремето,когато те обичах
и мислех че ще бъде вечно.
Протягам своята ръка
за да уловя мигът,
но споменът ти носи само болка.
Горко на тази моя мъничка душа,
тъй жалка и нищожна.
И ето спря да ме боли,
и ударите намаляха.
Забравих всичко, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Без сърце

Искате да прочетете повече?

Предложения