14 abr 2010, 20:50

Без Теб 

  Poesía » De amor
618 0 0

Стоя пак сам в нощта,
стоя и ме преследва мисълта,
мисълта за теб,
за устните ти сладки като мед,
за тялото ти горещо, топящо и лед,
за очите ти красиви, 
правещи хората щастливи. 
За всичко, което ме кара
да се чувствам по жив от всякогa.
Искам всеки ден да бъде както някога,
някога в моите мечти. 
Всичко да е толкова красиво, 
всичко да бъде като в сънищата ми,
невероятно и неповторимо.
Няма как да те забравя,
защото мисълта за теб и за миг не ме оставя.
Всъщност не съм и опитвал никога,
но и няма да опитам,
не искам никога да спра да мисля за теб,
не искам дори от теб да съм далеч,
дори да знам, че никога няма да получа това, за което мечтая.
Не искам и не мога да те забравя,
ако случайно стане това, за мен ще е края,
краят на един безсмислен живот,
живот без нищо красиво, 
живот без щастие,
живот без теб...

 

© Илиян Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??