14 abr 2010, 20:50

Без Теб

797 0 0

Стоя пак сам в нощта,
стоя и ме преследва мисълта,
мисълта за теб,
за устните ти сладки като мед,
за тялото ти горещо, топящо и лед,
за очите ти красиви, 
правещи хората щастливи. 
За всичко, което ме кара
да се чувствам по жив от всякогa.
Искам всеки ден да бъде както някога,
някога в моите мечти. 
Всичко да е толкова красиво, 
всичко да бъде като в сънищата ми,
невероятно и неповторимо.
Няма как да те забравя,
защото мисълта за теб и за миг не ме оставя.
Всъщност не съм и опитвал никога,
но и няма да опитам,
не искам никога да спра да мисля за теб,
не искам дори от теб да съм далеч,
дори да знам, че никога няма да получа това, за което мечтая.
Не искам и не мога да те забравя,
ако случайно стане това, за мен ще е края,
краят на един безсмислен живот,
живот без нищо красиво, 
живот без щастие,
живот без теб...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...