Apr 14, 2010, 8:50 PM

Без Теб

  Poetry » Love
799 0 0

Стоя пак сам в нощта,
стоя и ме преследва мисълта,
мисълта за теб,
за устните ти сладки като мед,
за тялото ти горещо, топящо и лед,
за очите ти красиви, 
правещи хората щастливи. 
За всичко, което ме кара
да се чувствам по жив от всякогa.
Искам всеки ден да бъде както някога,
някога в моите мечти. 
Всичко да е толкова красиво, 
всичко да бъде като в сънищата ми,
невероятно и неповторимо.
Няма как да те забравя,
защото мисълта за теб и за миг не ме оставя.
Всъщност не съм и опитвал никога,
но и няма да опитам,
не искам никога да спра да мисля за теб,
не искам дори от теб да съм далеч,
дори да знам, че никога няма да получа това, за което мечтая.
Не искам и не мога да те забравя,
ако случайно стане това, за мен ще е края,
краят на един безсмислен живот,
живот без нищо красиво, 
живот без щастие,
живот без теб...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиян Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...