Отричай ме! Погубвай ме! Мрази ме!
И забрани ме на мечтите си.
Изтрий от паметта си мойто име,
А спомените превърни във стихове.
Като настинка ме преболедувай.
И забрави ме. Като страшен сън.
За тебе път без изход съм. Не чуваш ли?
И твойта страшна гибел съм.
Отричай ме! Погубвай ме! Мрази ме!
Проклинай ме със гняв свиреп!
Ден-два ще те боли и ще ти мине.
Но аз? Ще мога ли без теб...
© Христина Маджарова Todos los derechos reservados