30.12.2011 г., 17:28

Без теб

1.3K 0 4

Отричай ме! Погубвай ме! Мрази ме!

И забрани ме на мечтите си.

Изтрий от паметта си мойто име,

А спомените превърни във стихове.

Като настинка ме преболедувай.

И забрави ме. Като страшен сън.

За тебе път без изход съм. Не чуваш ли?

И твойта страшна гибел съм.

Отричай ме! Погубвай ме! Мрази ме!

Проклинай ме със гняв свиреп!

Ден-два ще те боли и ще ти мине.

Но аз? Ще мога ли без теб...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Маджарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...