30.12.2011 г., 17:28

Без теб

1.2K 0 4

Отричай ме! Погубвай ме! Мрази ме!

И забрани ме на мечтите си.

Изтрий от паметта си мойто име,

А спомените превърни във стихове.

Като настинка ме преболедувай.

И забрави ме. Като страшен сън.

За тебе път без изход съм. Не чуваш ли?

И твойта страшна гибел съм.

Отричай ме! Погубвай ме! Мрази ме!

Проклинай ме със гняв свиреп!

Ден-два ще те боли и ще ти мине.

Но аз? Ще мога ли без теб...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Маджарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...