Отричай ме! Погубвай ме! Мрази ме!
И забрани ме на мечтите си.
Изтрий от паметта си мойто име,
А спомените превърни във стихове.
Като настинка ме преболедувай.
И забрави ме. Като страшен сън.
За тебе път без изход съм. Не чуваш ли?
И твойта страшна гибел съм.
Отричай ме! Погубвай ме! Мрази ме!
Проклинай ме със гняв свиреп!
Ден-два ще те боли и ще ти мине.
Но аз? Ще мога ли без теб...
© Христина Маджарова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
)))