Отричай ме! Погубвай ме! Мрази ме!
И забрани ме на мечтите си.
Изтрий от паметта си мойто име,
А спомените превърни във стихове.
Като настинка ме преболедувай.
И забрави ме. Като страшен сън.
За тебе път без изход съм. Не чуваш ли?
И твойта страшна гибел съм.
Отричай ме! Погубвай ме! Мрази ме!
Проклинай ме със гняв свиреп!
Ден-два ще те боли и ще ти мине.
Но аз? Ще мога ли без теб...
© Христина Маджарова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
)))