Без теб не искам аз да продължа!

Пред мен е мрак студен и непрогледен.

Нима до тука всичко бе лъжа?

Перонът пуст, и влакът бе последен.

Погълна те за миг нощта. И аз

останах сам осъден и обречен.

Една любов си тръгна в този час.

Остана спомен тъжен и далечен.

Нощта все нейде ще ме приюти

във някоя одимена таверна.

Ще пия вино сам и до зори

да гоня спомен за любов неверна.

Едва ли ще забравя? Може би

дори и виното не ще помогне?

Сега си толкова далеч. Дори,

че те обичам теб не ще те трогне!

Но ти си тук, във моето сърце!

Ликът ти във душата ми живее!

Нощем като мъничко дете

все плача! Твоят образ ми се смее.

Без теб не искам аз да продължа!

Пред мене пътят е така далечен.

Дори да знам, че всичко е лъжа,

до край на любовта си съм обречен!