Mar 12, 2017, 9:12 AM

Без теб

  Poetry » Love
543 0 2

Без теб не искам аз да продължа!

Пред мен е мрак студен и непрогледен.

Нима до тука всичко бе лъжа?

Перонът пуст, и влакът бе последен.

 

Погълна те за миг нощта. И аз

останах сам осъден и обречен.

Една любов си тръгна в този час.

Остана спомен тъжен и далечен.

 

Нощта все нейде ще ме приюти

във някоя одимена таверна.

Ще пия вино сам и до зори

да гоня спомен за любов неверна.

 

Едва ли ще забравя? Може би

дори и виното не ще помогне?

Сега си толкова далеч. Дори,

че те обичам теб не ще те трогне!

 

Но ти си тук, във моето сърце!

Ликът ти във душата ми живее!

Нощем като мъничко дете

все плача! Твоят образ ми се смее.

 

Без теб не искам аз да продължа!

Пред мене пътят е така далечен.

Дори да знам, че всичко е лъжа,

до край на любовта си съм обречен!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...