5 may 2017, 10:14  

Слънчогледи

  Poesía
931 0 0

 

Така е — щом те продадат,

поне не питай за цената.

Преглъщай мъката на път.

Така е — щом те предадат,

търси у себе си вината.

 

Със поглед, дума или жест —

все с нещо си ги предизвикал.

И няма смисъл от протест —

вестителят донася вест,

ако за вест си го повикал.

 

Но всичко живо чака мед! —

и слънчогледите са златни.

И като златен слънчоглед,

кого ще зърнеш по-напред —

пчелата ли, или осата?

 

 

 

 

 

Александър Белчев 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илия Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...