May 5, 2017, 10:14 AM  

Слънчогледи

  Poetry
930 0 0

 

Така е — щом те продадат,

поне не питай за цената.

Преглъщай мъката на път.

Така е — щом те предадат,

търси у себе си вината.

 

Със поглед, дума или жест —

все с нещо си ги предизвикал.

И няма смисъл от протест —

вестителят донася вест,

ако за вест си го повикал.

 

Но всичко живо чака мед! —

и слънчогледите са златни.

И като златен слънчоглед,

кого ще зърнеш по-напред —

пчелата ли, или осата?

 

 

 

 

 

Александър Белчев 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...