5.05.2017 г., 10:14  

Слънчогледи

935 0 0

 

Така е — щом те продадат,

поне не питай за цената.

Преглъщай мъката на път.

Така е — щом те предадат,

търси у себе си вината.

 

Със поглед, дума или жест —

все с нещо си ги предизвикал.

И няма смисъл от протест —

вестителят донася вест,

ако за вест си го повикал.

 

Но всичко живо чака мед! —

и слънчогледите са златни.

И като златен слънчоглед,

кого ще зърнеш по-напред —

пчелата ли, или осата?

 

 

 

 

 

Александър Белчев 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...