5.05.2017 г., 10:14  

Слънчогледи

932 0 0

 

Така е — щом те продадат,

поне не питай за цената.

Преглъщай мъката на път.

Така е — щом те предадат,

търси у себе си вината.

 

Със поглед, дума или жест —

все с нещо си ги предизвикал.

И няма смисъл от протест —

вестителят донася вест,

ако за вест си го повикал.

 

Но всичко живо чака мед! —

и слънчогледите са златни.

И като златен слънчоглед,

кого ще зърнеш по-напред —

пчелата ли, или осата?

 

 

 

 

 

Александър Белчев 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...