29 ago 2017, 22:45

Без теб

1K 5 13

Защото ти си 
моя половина.
И пулсът на душата ми 
си ти.
А всеки ден без тебе е корида,
в която никой не е победил.
Една безумна битка.
Сетен полет.
Сто думи разпилени
без куплет.
Една безкрайна зима.
Няма пролет
в света на най-самотния поет.

 

И този ден да мине.
Друг да дойде.
Без теб чертички
в стенен календар
са дните,
овехтели непробудно
на чакането в сухия хастар.

 

Мълчание,
убива ме гласът ти!
Вали в очите огнена тъга.
Боли ме от очакване
безпътно.
Оставил ли си някъде 
следа…
да тръгна,
да те търся,
да те моля…
да моля 
да те имам
някой ден.
За миг един 
в ръцете ти –
свободен единствено ще бъда в твоя плен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прегръдки и от мен, Светле! Усмихнат ден ти пожелавам!
  • Толкова близко като емоция, че ми се ще да съм го писала аз!! Прегръщам те, мила Деничка!!
  • Много благодаря на всички ви за изказаното мнение! И..да, Велин, именно затова "накъсвам" така стиховете - сменям реда точно там, където ми спира дъхът, докато говоря (пиша). Поздрави и от мен!
  • Аз бих сравнил накъсването на стиха с емоцията, която спира и накъсва дъха ти, когато мислиш за любимия човек. Тогава дишането така спира, че поемането на въздух става на накъсани малки глътки.
  • Много благодаря на Майстора за подробното разяснение! Не оспорвам правото на автора да подрежда текста както прецени, само изразявам лично мнение, а то е, че творбата не печели от такова изкуствено накъсване на класическия стих, напротив... Разбира се, не натрапвам възгледите си на никого. На всички желая здраве и вдъхновение за нови прекрасни творби!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...