29 авг. 2017 г., 22:45

Без теб

1K 5 13

Защото ти си 
моя половина.
И пулсът на душата ми 
си ти.
А всеки ден без тебе е корида,
в която никой не е победил.
Една безумна битка.
Сетен полет.
Сто думи разпилени
без куплет.
Една безкрайна зима.
Няма пролет
в света на най-самотния поет.

 

И този ден да мине.
Друг да дойде.
Без теб чертички
в стенен календар
са дните,
овехтели непробудно
на чакането в сухия хастар.

 

Мълчание,
убива ме гласът ти!
Вали в очите огнена тъга.
Боли ме от очакване
безпътно.
Оставил ли си някъде 
следа…
да тръгна,
да те търся,
да те моля…
да моля 
да те имам
някой ден.
За миг един 
в ръцете ти –
свободен единствено ще бъда в твоя плен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прегръдки и от мен, Светле! Усмихнат ден ти пожелавам!
  • Толкова близко като емоция, че ми се ще да съм го писала аз!! Прегръщам те, мила Деничка!!
  • Много благодаря на всички ви за изказаното мнение! И..да, Велин, именно затова "накъсвам" така стиховете - сменям реда точно там, където ми спира дъхът, докато говоря (пиша). Поздрави и от мен!
  • Аз бих сравнил накъсването на стиха с емоцията, която спира и накъсва дъха ти, когато мислиш за любимия човек. Тогава дишането така спира, че поемането на въздух става на накъсани малки глътки.
  • Много благодаря на Майстора за подробното разяснение! Не оспорвам правото на автора да подрежда текста както прецени, само изразявам лично мнение, а то е, че творбата не печели от такова изкуствено накъсване на класическия стих, напротив... Разбира се, не натрапвам възгледите си на никого. На всички желая здраве и вдъхновение за нови прекрасни творби!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...