29.08.2017 г., 22:45

Без теб

1K 5 13

Защото ти си 
моя половина.
И пулсът на душата ми 
си ти.
А всеки ден без тебе е корида,
в която никой не е победил.
Една безумна битка.
Сетен полет.
Сто думи разпилени
без куплет.
Една безкрайна зима.
Няма пролет
в света на най-самотния поет.

 

И този ден да мине.
Друг да дойде.
Без теб чертички
в стенен календар
са дните,
овехтели непробудно
на чакането в сухия хастар.

 

Мълчание,
убива ме гласът ти!
Вали в очите огнена тъга.
Боли ме от очакване
безпътно.
Оставил ли си някъде 
следа…
да тръгна,
да те търся,
да те моля…
да моля 
да те имам
някой ден.
За миг един 
в ръцете ти –
свободен единствено ще бъда в твоя плен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прегръдки и от мен, Светле! Усмихнат ден ти пожелавам!
  • Толкова близко като емоция, че ми се ще да съм го писала аз!! Прегръщам те, мила Деничка!!
  • Много благодаря на всички ви за изказаното мнение! И..да, Велин, именно затова "накъсвам" така стиховете - сменям реда точно там, където ми спира дъхът, докато говоря (пиша). Поздрави и от мен!
  • Аз бих сравнил накъсването на стиха с емоцията, която спира и накъсва дъха ти, когато мислиш за любимия човек. Тогава дишането така спира, че поемането на въздух става на накъсани малки глътки.
  • Много благодаря на Майстора за подробното разяснение! Не оспорвам правото на автора да подрежда текста както прецени, само изразявам лично мнение, а то е, че творбата не печели от такова изкуствено накъсване на класическия стих, напротив... Разбира се, не натрапвам възгледите си на никого. На всички желая здраве и вдъхновение за нови прекрасни творби!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...