Без теб
Защото ти си
моя половина.
И пулсът на душата ми
си ти.
А всеки ден без тебе е корида,
в която никой не е победил.
Една безумна битка.
Сетен полет.
Сто думи разпилени
без куплет.
Една безкрайна зима.
Няма пролет
в света на най-самотния поет.
И този ден да мине.
Друг да дойде.
Без теб чертички
в стенен календар
са дните,
овехтели непробудно
на чакането в сухия хастар.
Мълчание,
убива ме гласът ти!
Вали в очите огнена тъга.
Боли ме от очакване
безпътно.
Оставил ли си някъде
следа…
да тръгна,
да те търся,
да те моля…
да моля
да те имам
някой ден.
За миг един
в ръцете ти –
свободен единствено ще бъда в твоя плен.
© Деница Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прегръдки и от мен, Светле! Усмихнат ден ти пожелавам!
-
Толкова близко като емоция, че ми се ще да съм го писала аз!! Прегръщам те, мила Деничка!!
-
Много благодаря на всички ви за изказаното мнение! И..да, Велин, именно затова "накъсвам" така стиховете - сменям реда точно там, където ми спира дъхът, докато говоря (пиша).
Поздрави и от мен! -
Аз бих сравнил накъсването на стиха с емоцията, която спира и накъсва дъха ти, когато мислиш за любимия човек. Тогава дишането така спира, че поемането на въздух става на накъсани малки глътки.
-
Много благодаря на Майстора за подробното разяснение! Не оспорвам правото на автора да подрежда текста както прецени, само изразявам лично мнение, а то е, че творбата не печели от такова изкуствено накъсване на класическия стих, напротив... Разбира се, не натрапвам възгледите си на никого. На всички желая здраве и вдъхновение за нови прекрасни творби!
-
Вълшебство!
-
Дали може класическият стих да се накъсва така и дали трябва? Може това да питаше Албена Димитрова. Ами може. Това е авторско решение.
Във втората строфа има една рима, който сега е краестишна, а инак би била вътрешна. Това е само едно от възможните съображения за такава подредба в нея. Има и други. Кратките изречения, също и отделните думи сами на ред, са по-у́дарни, по-проницателни, по-въздействащи. Наред с това стимулират повече въображението. Освен това, така наподобява постмодернистичнте творби, които незнайно защо набират все повече почитатели и последователи. Лично на мен не ми харесва трупането на думи една върху друга, но това не ми дава основание да го оформя другояче.
За съжаление ние, редакторите, също имаме лимит по отношение размера на коментарите. Бих привел аргументи и примери относно предпочитанията си. Ама май не е нужно. Вече писах за това другаде. -
Прекрасно е, Деница! Отново! Както винаги! Поздравявам те!
-
Към строгите форми спадат триолет, винанел, рондел, балада, сонет (всичките му разновидности – Шекспиров, Спенсъров, италиански, на Шели, обърнат, двоен, акростишен...) Онегинска строфа, ако приемем че тя не е сонет, Спеннсъровите нони, трубадурската песен...
Творбата по-горе не принадлежи към строгите форми и съвсем основателно не е причислена към тази подкатегория. -
Стихотворението е прекрасно!... Поздравления, Деница!
Обаче не разбирам защо един стих в строга форма трябва да се накъсва и представя във форма на свободен.
Майсторе, бих искала да чуя какво мислите по въпроса...
Поздрави! -
Много, много добро! Поздравления!
-
Чудесно!
-
Какъв копнеж! Браво!
-
Ефектен антитезисен финал! Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
