Без теб...
Магията на нощтта без теб я няма,
вървя по лунна светлина...
Нашата къща с димящия покрив далече остана,
а аз нямам сили дори себе си да укоря...
Ти беше аисберга на моето море,
което се разби безмилостно в реалността.
Ти беше чувствителността на моето малко сърце,
а сега загубата ти на себе си не мога да си я простя...
Без теб ми стана все едно дали живея или не.
Утрото не ми носи наслада,а само жажда за сън...
Без теб съм като загубило играчка дете,
глухо,нямо цвете в пустиня съм...
Преди да ми кажеш сбогом,
изкрещи го силно на самия себе си...
Аз и да не искам ще погълна и тази отрова...
Нали елексира на любовта за мене беше ти....
вървя по лунна светлина...
Нашата къща с димящия покрив далече остана,
а аз нямам сили дори себе си да укоря...
Ти беше аисберга на моето море,
което се разби безмилостно в реалността.
Ти беше чувствителността на моето малко сърце,
а сега загубата ти на себе си не мога да си я простя...
Без теб ми стана все едно дали живея или не.
Утрото не ми носи наслада,а само жажда за сън...
Без теб съм като загубило играчка дете,
глухо,нямо цвете в пустиня съм...
Преди да ми кажеш сбогом,
изкрещи го силно на самия себе си...
Аз и да не искам ще погълна и тази отрова...
Нали елексира на любовта за мене беше ти....
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Матеева Todos los derechos reservados
