13 jun 2006, 21:00

Без теб...

  Poesía
849 0 3
Магията на нощтта без теб я няма,
вървя по лунна светлина...
Нашата къща с димящия покрив далече остана,
а аз нямам сили дори себе си да укоря...
Ти беше аисберга на моето море,
което се разби безмилостно в реалността.
Ти беше чувствителността на моето малко сърце,
а сега загубата ти на себе си не мога да си я простя...
Без теб ми стана все едно дали живея или не.
Утрото не ми носи наслада,а само жажда за сън...
Без теб съм като загубило играчка дете,
глухо,нямо цвете в пустиня съм...
Преди да ми кажеш сбогом,
изкрещи го силно на самия себе си...
Аз и да не искам ще погълна и тази отрова...
Нали елексира на любовта за мене беше ти....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...