13.06.2006 г., 21:00 ч.

Без теб... 

  Поезия
651 0 3
Магията на нощтта без теб я няма,
вървя по лунна светлина...
Нашата къща с димящия покрив далече остана,
а аз нямам сили дори себе си да укоря...
Ти беше аисберга на моето море,
което се разби безмилостно в реалността.
Ти беше чувствителността на моето малко сърце,
а сега загубата ти на себе си не мога да си я простя...
Без теб ми стана все едно дали живея или не.
Утрото не ми носи наслада,а само жажда за сън...
Без теб съм като загубило играчка дете,
глухо,нямо цвете в пустиня съм...
Преди да ми кажеш сбогом,
изкрещи го силно на самия себе си...
Аз и да не искам ще погълна и тази отрова...
Нали елексира на любовта за мене беше ти....

© Александра Матеева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??