Jun 13, 2006, 9:00 PM

Без теб...

  Poetry
842 0 3
Магията на нощтта без теб я няма,
вървя по лунна светлина...
Нашата къща с димящия покрив далече остана,
а аз нямам сили дори себе си да укоря...
Ти беше аисберга на моето море,
което се разби безмилостно в реалността.
Ти беше чувствителността на моето малко сърце,
а сега загубата ти на себе си не мога да си я простя...
Без теб ми стана все едно дали живея или не.
Утрото не ми носи наслада,а само жажда за сън...
Без теб съм като загубило играчка дете,
глухо,нямо цвете в пустиня съм...
Преди да ми кажеш сбогом,
изкрещи го силно на самия себе си...
Аз и да не искам ще погълна и тази отрова...
Нали елексира на любовта за мене беше ти....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...