Любовта я няма
или може още малко, пак не зная…
И да те намразя мога,
и да те погубя мога,
и да те желая мога,
и да те загубя мога…
А морето синьо
и небето черно,
и мъглата тъмна
във нощта безкрайна,
мойте демони излизат
и улавят ми сърцето,
и погубват ми душата
пак - за кой ли път, не зная!
А теб те няма!!!
И през болка, и през радост,
и отчаяние неимоверно -
през всичкото сама преминах.
А наш'та клетва щеше да е пред олтара –
там да се обвържем
и съдбите ни една да станат!
Не пожела венчило,
не пожела и рози, защото със бодли са!
Усещам вече, че и мен не искаш.
Жалко!
Как оставаше ми още малко,
а до какво ли?
До смъртта или до живота?
До любовта или до кошмара?
До усмивки или до сълзи?
До теб или пък до някой друг?
© Нели Todos los derechos reservados