Любовта я няма

или може още малко, пак не зная…

И да те намразя мога,

и да те погубя мога,

и да те желая мога,

и да те загубя мога…

А морето синьо

и небето черно,

и мъглата тъмна

във нощта безкрайна,

мойте демони излизат

и улавят ми сърцето,

и погубват ми душата

пак - за кой ли път, не зная!

А теб те няма!!!

И през болка, и през радост,

и отчаяние неимоверно -

през всичкото сама преминах.

А наш'та клетва щеше  да е пред олтара – 

там да се обвържем

и съдбите ни една да станат!

Не пожела венчило,

не пожела и рози, защото със бодли са!

Усещам вече, че и мен не искаш.

Жалко!

Как оставаше ми още малко,

а до какво ли?

До смъртта или до живота?

До любовта или до кошмара?

До усмивки или до сълзи?

До теб или пък до някой друг?