Sep 5, 2010, 9:48 PM

Без теб

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Любовта я няма

или може още малко, пак не зная…

И да те намразя мога,

и да те погубя мога,

и да те желая мога,

и да те загубя мога…

 

А морето синьо

и небето черно,

и мъглата тъмна

във нощта безкрайна,

мойте демони излизат

и улавят ми сърцето,

и погубват ми душата

пак - за кой ли път, не зная!

 

А теб те няма!!!

И през болка, и през радост,

и отчаяние неимоверно -

през всичкото сама преминах.

А наш'та клетва щеше  да е пред олтара – 

там да се обвържем

и съдбите ни една да станат!

 

Не пожела венчило,

не пожела и рози, защото със бодли са!

Усещам вече, че и мен не искаш.

Жалко!

Как оставаше ми още малко,

а до какво ли?

До смъртта или до живота?

До любовта или до кошмара?

До усмивки или до сълзи?

До теб или пък до някой друг?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...