Без теб
Любовта я няма
или може още малко, пак не зная…
И да те намразя мога,
и да те погубя мога,
и да те желая мога,
и да те загубя мога…
А морето синьо
и небето черно,
и мъглата тъмна
във нощта безкрайна,
мойте демони излизат
и улавят ми сърцето,
и погубват ми душата
пак - за кой ли път, не зная!
А теб те няма!!!
И през болка, и през радост,
и отчаяние неимоверно -
през всичкото сама преминах.
А наш'та клетва щеше да е пред олтара –
там да се обвържем
и съдбите ни една да станат!
Не пожела венчило,
не пожела и рози, защото със бодли са!
Усещам вече, че и мен не искаш.
Жалко!
Как оставаше ми още малко,
а до какво ли?
До смъртта или до живота?
До любовта или до кошмара?
До усмивки или до сълзи?
До теб или пък до някой друг?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
