1 mar 2007, 9:01

Без теб

  Poesía
1.6K 0 5

Бяхме влюбени, млади, откровени,
летяхме с птиците-мечти.
Постоянно весели, засмени,
не знаехме що е болка и сълзи.

Но всичко свърши изведнъж,
посърнаха душите ни красиви.
След слънцето настана дъжд
и с теб не сме така щастливи.

Какво се случи? Питам те - кажи?
Нима не се обичахме дълбоко?
Защо животът така ни рани,
раздели ни тъй жестоко.

Днес се лутам без посока,
без надежди и мечти,
и все залитам към порока,
няма кой да ме подкрепи.

Младостта ми с теб си тръгна,
усмивката бе заменена от тъга.
И зная, че вече не мога да те върна,
напред ще трябва да вървя сама.

На Ники

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Насето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...