Бяхме влюбени, млади, откровени,
летяхме с птиците-мечти.
Постоянно весели, засмени,
не знаехме що е болка и сълзи.
Но всичко свърши изведнъж,
посърнаха душите ни красиви.
След слънцето настана дъжд
и с теб не сме така щастливи.
Какво се случи? Питам те - кажи?
Нима не се обичахме дълбоко?
Защо животът така ни рани,
раздели ни тъй жестоко.
Днес се лутам без посока,
без надежди и мечти,
и все залитам към порока,
няма кой да ме подкрепи.
Младостта ми с теб си тръгна,
усмивката бе заменена от тъга.
И зная, че вече не мога да те върна,
напред ще трябва да вървя сама.
На Ники
© Насето All rights reserved.