Mar 1, 2007, 9:01 AM

Без теб

  Poetry
1.6K 0 5

Бяхме влюбени, млади, откровени,
летяхме с птиците-мечти.
Постоянно весели, засмени,
не знаехме що е болка и сълзи.

Но всичко свърши изведнъж,
посърнаха душите ни красиви.
След слънцето настана дъжд
и с теб не сме така щастливи.

Какво се случи? Питам те - кажи?
Нима не се обичахме дълбоко?
Защо животът така ни рани,
раздели ни тъй жестоко.

Днес се лутам без посока,
без надежди и мечти,
и все залитам към порока,
няма кой да ме подкрепи.

Младостта ми с теб си тръгна,
усмивката бе заменена от тъга.
И зная, че вече не мога да те върна,
напред ще трябва да вървя сама.

На Ники

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Насето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...