Без теб
Бяхме влюбени, млади, откровени,
летяхме с птиците-мечти.
Постоянно весели, засмени,
не знаехме що е болка и сълзи.
Но всичко свърши изведнъж,
посърнаха душите ни красиви.
След слънцето настана дъжд
и с теб не сме така щастливи.
Какво се случи? Питам те - кажи?
Нима не се обичахме дълбоко?
Защо животът така ни рани,
раздели ни тъй жестоко.
Днес се лутам без посока,
без надежди и мечти,
и все залитам към порока,
няма кой да ме подкрепи.
Младостта ми с теб си тръгна,
усмивката бе заменена от тъга.
И зная, че вече не мога да те върна,
напред ще трябва да вървя сама.
На Ники
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Насето Всички права запазени
