7 ene 2008, 22:40

Без теб

  Poesía
973 0 1
Трудно ми беше да повярвам,
че без теб ще оживея.
Трудно ми беше да повярвам,
че без теб ще копнея.
Трудно ми беше,
но оживях.
Трудно ми беше,
но оцелях.

И сега излизам през вратата
и осъзнавам нещата,
които направих
и които изгубих,
докато чаках
да си тръгнеш.

Без теб сега се смея
и лудея,
без теб сега наистина живея,
за тебе вече не копнея.

Защото и без теб животът продължава
и без теб времето неусетно минава
и без теб слънцето и луната светят,
а звездите блестят.

Защото ти и любовта
не сте всичко на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Цанева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...