7.01.2008 г., 22:40

Без теб

972 0 1
Трудно ми беше да повярвам,
че без теб ще оживея.
Трудно ми беше да повярвам,
че без теб ще копнея.
Трудно ми беше,
но оживях.
Трудно ми беше,
но оцелях.

И сега излизам през вратата
и осъзнавам нещата,
които направих
и които изгубих,
докато чаках
да си тръгнеш.

Без теб сега се смея
и лудея,
без теб сега наистина живея,
за тебе вече не копнея.

Защото и без теб животът продължава
и без теб времето неусетно минава
и без теб слънцето и луната светят,
а звездите блестят.

Защото ти и любовта
не сте всичко на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Цанева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...