Jan 7, 2008, 10:40 PM

Без теб

  Poetry
975 0 1
Трудно ми беше да повярвам,
че без теб ще оживея.
Трудно ми беше да повярвам,
че без теб ще копнея.
Трудно ми беше,
но оживях.
Трудно ми беше,
но оцелях.

И сега излизам през вратата
и осъзнавам нещата,
които направих
и които изгубих,
докато чаках
да си тръгнеш.

Без теб сега се смея
и лудея,
без теб сега наистина живея,
за тебе вече не копнея.

Защото и без теб животът продължава
и без теб времето неусетно минава
и без теб слънцето и луната светят,
а звездите блестят.

Защото ти и любовта
не сте всичко на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Цанева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...