Без теб е тихо.
От много време мечтите не валят,
живея в свой измислен, бездушевен свят.
От много време без крила е моята душа,
загубих силата да виждам малките неща.
Без тебе шепна, че добре съм,
но още виждам те насън.
Луда съм! Без тебе тихо е сега -
сезон на мъка и на самота.
Още те обичам! Не съм спирала...
Признавам го без глас, погинала...
Вървя по улици от бисерна вода.
Оглеждам се и виждам празнота.
Без теб е тихо. Ах, болезнената тишина.
Самотата с нежни устни ме целува,
с мъката ми гръмко тя пирува
и с въглен врял по кожата
спомени за теб рисува.
Без тебе съм щастлива на инат.
Около мен е тихо, и нека луда да ме нарекат,
но чувам даже ритъма на своето сърце,
а то отдавна спря, умиращо в твойте ръце.
Без тебе света за мен е тишина, незряща обич
и пламък, гаснещ сред жарта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Саси Дамянова Todos los derechos reservados
