TotalEclipse (Росица Саси Дамянова)
45 48
17 oct 2008, 8:43

Без теб е тихо. 

  Poesía » De amor
1265 0 4

 

От много време мечтите не валят,
живея в свой измислен, бездушевен свят.
От много време без крила е моята душа,
загубих силата да виждам малките неща.

 

Без тебе шепна, че добре съм,
но още виждам те насън.
Луда съм! Без тебе тихо е сега -

сезон на мъка и на самота.

 

Още те обичам! Не съм спирала...
Признавам го без глас, погинала...
Вървя по улици от бисерна вода.
Оглеждам се и виждам празнота.

 

Без теб е тихо. Ах, болезнената тишина.
Самотата с нежни устни ме целува,
с мъката ми гръмко тя пирува
и с въглен врял по кожата

спомени за теб рисува.

 

Без тебе съм щастлива на инат.
Около мен е тихо, и нека луда да ме нарекат,
но чувам даже ритъма на своето сърце,
а то отдавна спря, умиращо в твойте ръце.
Без тебе света за мен е тишина, незряща обич

и пламък, гаснещ сред жарта.

© Росица Саси Дамянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стиха ми ми напомня един спомен, който гласеше "Обичай това, което имаш докато се бориш за това, което искаш", но е писан отдавна, така че вече не важи.Благодаря за всички коментари!
  • Много е дьлбоко, разтьрстващо! Браво!
  • Чудесен стих! Браво! Поздравления!
  • Поздрави за хубавия стих!!!Имаш талант!!!Пиши!!!
Propuestas
: ??:??