plami-6 (Плами)
693 4679
5 nov 2013, 22:06  

Без теб – II 

  Poesía » Otra
871 0 2

Без теб – II

 

Ти Слънце беше, с жар-усмивка.

Циклон метежен. Бряг спокоен.

Огнище жежко. Мраз пороен.

Без теб животът ми е сивкав,

 

oкаян вик. Безброй въпроси.

Неспирно бягство. Дом безлюден.

Печал бездънна. Зной прокуден.

Без теб дъхът виси на косъм.

 

© Плами Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хората които познават щастието,не са много.Има и такива, които са забравили, как през тях е преминало нещото, след което те вече не са били сьщите.Вьзможно е това да е една от причините да има Бог. Ако е така,то всички тъжни размисли за липсата Му , стават някак неуместни.В етнокултурата ни обаче,липсват обреди и култоворелигиозни практики , които човек да приеме и да добие спокоиствието,че е направил всичко необходимо, за да има още един миг,след който отново няма да е сьщия.Можеби до някьде запалването на свещ ,носи подобна вьзможност... С това писане ми се ще да прокарам идеята,че "кахъренето"
    не си заслужава.Представлява нещо като детска болест,от която следва да се роди фениксьт на жизнеутвьрждаването.Това аз все още не го мога сьвсем.Понякога се вайкам,за което после сьжалявам...
  • Харесах! Горе главата, щото всичко тече и нищо не остава същото... Зем
Propuestas
: ??:??