5.11.2013 г., 22:06  

Без теб – II

1K 0 2

Без теб – II

 

Ти Слънце беше, с жар-усмивка.

Циклон метежен. Бряг спокоен.

Огнище жежко. Мраз пороен.

Без теб животът ми е сивкав,

 

oкаян вик. Безброй въпроси.

Неспирно бягство. Дом безлюден.

Печал бездънна. Зной прокуден.

Без теб дъхът виси на косъм.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хората които познават щастието,не са много.Има и такива, които са забравили, как през тях е преминало нещото, след което те вече не са били сьщите.Вьзможно е това да е една от причините да има Бог. Ако е така,то всички тъжни размисли за липсата Му , стават някак неуместни.В етнокултурата ни обаче,липсват обреди и култоворелигиозни практики , които човек да приеме и да добие спокоиствието,че е направил всичко необходимо, за да има още един миг,след който отново няма да е сьщия.Можеби до някьде запалването на свещ ,носи подобна вьзможност... С това писане ми се ще да прокарам идеята,че "кахъренето"
    не си заслужава.Представлява нещо като детска болест,от която следва да се роди фениксьт на жизнеутвьрждаването.Това аз все още не го мога сьвсем.Понякога се вайкам,за което после сьжалявам...
  • Харесах! Горе главата, щото всичко тече и нищо не остава същото... Зем

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....