19 ene 2015, 17:54

Без теб... /посветено на баща ми/

Poesía

2.7K 3 6

Една година съм без теб.
Как мина? Страшно тежко.
Закотвена, като ръждясал жлеб.Без нищо в мен човешко.
А казваха, че времето лекува.
Лекува? Глупости нелепи.Душата страда, боледува.
А хората остават слепи.
И никой вече не попита.
Как справяш се сега сама?
Къде отиде апетита?...
Сълзите просто са река

Остана болката коварна.
Тя смазва, ставаш озлобен
Не си тъй вече лъчезарна.
Попаднала си в плен.
Една година съм без теб.
Как мина? Страшно тежко.
Закотвена, като ръждясал жлеб.Без нищо в мен човешко.

14.01.2015г.©shon

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

shon (Упорита Добродушкова)

Прекрасна Анна, благодаря за топлите думи!Прегръдка и от мен!

2018-07-30T17:24:50+03:00
joyce (Анна Банчева)

Знам, скъпо момиче! Минаха почти 10 години откакто моят татко, който безкрайно обичам, го няма в това земно измерение, но е в мислите ми и в живота ми всеки Божи ден и съм сигурна, че ще е така докато и аз отмина от този живот. Времето не само, че не лекува, ами дори на моменти болката е много по-силна от тази в момента на раздялата. Обаче това, което ме окрилява е, че отново ще се видим в един съвършен свят където няма болка и раздяла! Прегръщам те!

2018-06-23T19:51:11+03:00
shon (Упорита Добродушкова)

Дори след 4 години болката е същата...

2018-06-09T23:11:49+03:00
shon (Упорита Добродушкова)

Благодаря, момичета!Справям се, но...боли, наистина боли!

2015-01-30T22:16:30+02:00
joyce (Анна Банчева)

И аз усетих мъката, която струи от всяка твоя строфа, може би, защото и аз съм го преживяла. Само се бори болката да не те озлоби както си написала - тя е с цел да ни променя към добро макар понякога да се случва обратното. Поздрав!

2015-01-20T20:28:20+02:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0