Jan 19, 2015, 5:54 PM

Без теб... /посветено на баща ми/

  Poetry
2.7K 3 6
Една година съм без теб.
Как мина? Страшно тежко.
Закотвена, като ръждясал жлеб.Без нищо в мен човешко.
 
А казваха, че времето лекува.
Лекува? Глупости нелепи.Душата страда, боледува.
А хората остават слепи.
 
И никой вече не попита.
Как справяш се сега сама?
Къде отиде апетита?...
Сълзите просто са  река

Остана болката коварна.
Тя  смазва, ставаш озлобен
Не си тъй вече лъчезарна.
Попаднала си в плен.
Една година съм без теб.
Как мина? Страшно тежко.
Закотвена, като ръждясал жлеб.Без нищо в мен човешко.

  


14.01.2015г.©shon  


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Упорита Добродушкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасна Анна, благодаря за топлите думи!Прегръдка и от мен!
  • Знам, скъпо момиче! Минаха почти 10 години откакто моят татко, който безкрайно обичам, го няма в това земно измерение, но е в мислите ми и в живота ми всеки Божи ден и съм сигурна, че ще е така докато и аз отмина от този живот. Времето не само, че не лекува, ами дори на моменти болката е много по-силна от тази в момента на раздялата. Обаче това, което ме окрилява е, че отново ще се видим в един съвършен свят където няма болка и раздяла! Прегръщам те!
  • Дори след 4 години болката е същата...
  • Благодаря, момичета!Справям се, но...боли, наистина боли!
  • И аз усетих мъката, която струи от всяка твоя строфа, може би, защото и аз съм го преживяла. Само се бори болката да не те озлоби както си написала - тя е с цел да ни променя към добро макар понякога да се случва обратното. Поздрав!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...