shon (Упорита Добродушкова) shon (Упорита Добродушкова)
1 36
19.01.2015 г., 17:54

Без теб... /посветено на баща ми/

2.7K 3 6
Една година съм без теб.
Как мина? Страшно тежко.
Закотвена, като ръждясал жлеб.Без нищо в мен човешко.
 А казваха, че времето лекува.
Лекува? Глупости нелепи.Душата страда, боледува.
А хората остават слепи.
 И никой вече не попита.
Как справяш се сега сама?
Къде отиде апетита?...
Сълзите просто са  река

Остана болката коварна.
Тя  смазва, ставаш озлобен
Не си тъй вече лъчезарна.
Попаднала си в плен.
Една година съм без теб.
Как мина? Страшно тежко.
Закотвена, като ръждясал жлеб.Без нищо в мен човешко.

  


14.01.2015г.©shon  


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Упорита Добродушкова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • shon (Упорита Добродушкова)
    shon (Упорита Добродушкова)
    Прекрасна Анна, благодаря за топлите думи!Прегръдка и от мен!
  • joyce (Анна Банчева)
    joyce (Анна Банчева)
    Знам, скъпо момиче! Минаха почти 10 години откакто моят татко, който безкрайно обичам, го няма в това земно измерение, но е в мислите ми и в живота ми всеки Божи ден и съм сигурна, че ще е така докато и аз отмина от този живот. Времето не само, че не лекува, ами дори на моменти болката е много по-силна от тази в момента на раздялата. Обаче това, което ме окрилява е, че отново ще се видим в един съвършен свят където няма болка и раздяла! Прегръщам те!
  • shon (Упорита Добродушкова)
    shon (Упорита Добродушкова)
    Дори след 4 години болката е същата...
  • shon (Упорита Добродушкова)
    shon (Упорита Добродушкова)
    Благодаря, момичета!Справям се, но...боли, наистина боли!
  • joyce (Анна Банчева)
    joyce (Анна Банчева)
    И аз усетих мъката, която струи от всяка твоя строфа, може би, защото и аз съм го преживяла. Само се бори болката да не те озлоби както си написала - тя е с цел да ни променя към добро макар понякога да се случва обратното. Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0