19 may 2006, 0:33

Без теб в това плато

  Poesía
717 0 1

Без теб в това плато

Не виждам вече поезия

Само дървета и храсти

А облаците с памучна бродерия

Се скупчват и на талази

Закриват единственото ми вълнение

 

Без теб морето няма да е същото

Царица на солените вълни

Прободени като жълтици за врата ти вързани

Умират днешните ми сили

 

Кажи ми не е ли това, което

Не трябваше да става

Вчера

Или днес

Да го забравим

Утре пак да бъдем заедно

 

Като карфици през телата ни

Но само за по час

 

28.04.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...