19 may 2006, 0:33

Без теб в това плато

  Poesía
718 0 1

Без теб в това плато

Не виждам вече поезия

Само дървета и храсти

А облаците с памучна бродерия

Се скупчват и на талази

Закриват единственото ми вълнение

 

Без теб морето няма да е същото

Царица на солените вълни

Прободени като жълтици за врата ти вързани

Умират днешните ми сили

 

Кажи ми не е ли това, което

Не трябваше да става

Вчера

Или днес

Да го забравим

Утре пак да бъдем заедно

 

Като карфици през телата ни

Но само за по час

 

28.04.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...