Без теб в това плато
Не виждам вече поезия
Само дървета и храсти
А облаците с памучна бродерия
Се скупчват и на талази
Закриват единственото ми вълнение
Без теб морето няма да е същото
Царица на солените вълни
Прободени като жълтици за врата ти вързани
Умират днешните ми сили
Кажи ми не е ли това, което
Не трябваше да става
Вчера
Или днес
Да го забравим
Утре пак да бъдем заедно
Като карфици през телата ни
Но само за по час
28.04.2006
© Десислав Илиев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
