Без теб в това плато
Без теб в това плато
Не виждам вече поезия
Само дървета и храсти
А облаците с памучна бродерия
Се скупчват и на талази
Закриват единственото ми вълнение
Без теб морето няма да е същото
Царица на солените вълни
Прободени като жълтици за врата ти вързани
Умират днешните ми сили
Кажи ми не е ли това, което
Не трябваше да става
Вчера
Или днес
Да го забравим
Утре пак да бъдем заедно
Като карфици през телата ни
Но само за по час
28.04.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени