19.05.2006 г., 0:33

Без теб в това плато

715 0 1

Без теб в това плато

Не виждам вече поезия

Само дървета и храсти

А облаците с памучна бродерия

Се скупчват и на талази

Закриват единственото ми вълнение

 

Без теб морето няма да е същото

Царица на солените вълни

Прободени като жълтици за врата ти вързани

Умират днешните ми сили

 

Кажи ми не е ли това, което

Не трябваше да става

Вчера

Или днес

Да го забравим

Утре пак да бъдем заедно

 

Като карфици през телата ни

Но само за по час

 

28.04.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...