19.05.2006 г., 0:33

Без теб в това плато

719 0 1

Без теб в това плато

Не виждам вече поезия

Само дървета и храсти

А облаците с памучна бродерия

Се скупчват и на талази

Закриват единственото ми вълнение

 

Без теб морето няма да е същото

Царица на солените вълни

Прободени като жълтици за врата ти вързани

Умират днешните ми сили

 

Кажи ми не е ли това, което

Не трябваше да става

Вчера

Или днес

Да го забравим

Утре пак да бъдем заедно

 

Като карфици през телата ни

Но само за по час

 

28.04.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...