Без тебе дните се нижат бавно и мъчително
като тежки, дъждовни облаци пред буря.
Без теб светът изглежда сив и скучен,
макар да грее слънце и да цъфтят цветята.
Без тебе аз изглеждам друга - самотна и мълчалива...
Когато с теб съм, светът и аз се преобразяваме
като след топъл, летен дъжд...
Пак сък съм онази веселата и щастлива жена,
която ти до болка познаваш и обичаш...
Пак засиява светът и покрай нас всичко блести -
и небето, и тревата. по която ходим боси...
Толкова съм щастлива. когато си до мен!
Не ме оставяй повече сама!
25.04.2007
© Елена Василева Todos los derechos reservados