16 may 2006, 13:01

БЕЗ ТЯХ ВЪЛНИТЕ

  Poesía
870 0 6

Невръстни издигат вълни гордостта си,
надвисват над прибоя оглушал,
с удар нов изхвърлят над брега си
мощта от вятър див и побеснял.

Разгром! След миг в дълбочината
отстъпват във подводна морска шир,
а там невидими прииждат в далнината
вълни, изплували от пясъчния мир.

И ден след ден морето тъй накъдря,
в каскадна пяна лее вълнолом,
без тях вълните… чара що ти струва?!
Без тях си имитиращ  небосклон.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...