Невръстни издигат вълни гордостта си,
надвисват над прибоя оглушал,
с удар нов изхвърлят над брега си
мощта от вятър див и побеснял.
Разгром! След миг в дълбочината
отстъпват във подводна морска шир,
а там невидими прииждат в далнината
вълни, изплували от пясъчния мир.
И ден след ден морето тъй накъдря,
в каскадна пяна лее вълнолом,
без тях вълните… чара що ти струва?!
Без тях си имитиращ небосклон.
© Милена Христова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
