Невръстни издигат вълни гордостта си,
надвисват над прибоя оглушал,
с удар нов изхвърлят над брега си
мощта от вятър див и побеснял.
Разгром! След миг в дълбочината
отстъпват във подводна морска шир,
а там невидими прииждат в далнината
вълни, изплували от пясъчния мир.
И ден след ден морето тъй накъдря,
в каскадна пяна лее вълнолом,
без тях вълните… чара що ти струва?!
Без тях си имитиращ небосклон.
© Милена Христова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
