prividenie95 (Привидение Иванова)
40 12
25 dic 2010, 22:16

Без вас 

  Poesía » De amor
643 0 1

Виждах черната сянка пред себе си,
страх ме беше... сетих се за вас...
Очите ми бяха отворени,
докато всичко се разпадаше.
Момичето до слънцето изчезна,
само за да стъпи обратно на земята.
Несигурната вътре в мен викаше отново,
защото душата ми бе така празна
без най-талантливите хора на света...
Които от камъка направиха сърце,
а от сълзите – смях...


© Привидение Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "...от камъка направиха сърце,
    а от сълзите – смях..."

    Много ми хареса! Поздрав и Весела Коледа!
Propuestas
: ??:??