25 дек. 2010 г., 22:16
Без вас
641
0
1
Виждах черната сянка пред себе си,
страх ме беше... сетих се за вас...
Очите ми бяха отворени,
докато всичко се разпадаше.
Момичето до слънцето изчезна,
само за да стъпи обратно на земята.
Несигурната вътре в мен викаше отново,
защото душата ми бе така празна
без най-талантливите хора на света...
Които от камъка направиха сърце,
а от сълзите – смях...
© Привидение Иванова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
а от сълзите – смях..."
Много ми хареса! Поздрав и Весела Коледа!